Здравите хора се влюбват така, както човек оценява великата музика ♥ Ейбрахам Маслоу
Основател на хуманистичната логика на психиката, Ейбрахам Маслоу (1908-1970) подхваща изцяло друг метод в професионалния си път. Докато сътрудниците му се занимават с болното и абнормалното, Маслоу желае да откри какво значи да си душевен здрав. Първото издание на книгата му „ Мотивация и персона ” е оповестено през 1954 година, само че описаните в нея наблюдения и изводи остават настоящи и през днешния ден. Маслоу обръща взор към човешкото схващане и устрема на всеки здрав субект да придаде смисъл на живота си, да осъществя личния си капацитет.
Любовта като премия сама за себе си
Любовта, която откриваме у здравите хора, може доста по-добре да се съизмери със спонтанната възхита и с това приемащо и неизискващо възприятие на благоговение и наслаждение, което изпитваме, когато някоя чудесна картина ни направи мощно усещане. В психическата литература се приказва прекомерно доста за награди и цели, за укрепване на реакцията и за облекчаване и напълно не задоволително за това, което бихме нарекли извънредно преживяване, или за поклонението пред красивото, което е премия единствено по себе си.
При изследваните от нас лица възхитата и обичта съществуват през множеството време сами за себе си, без да търсят заплащане или да извършват някакви цели. Те се изпитват съответно и богато, поради самите себе си.
Възхищението не желае нищо и не получава нищо. То не преследва някаква цел и не носи никаква изгода. Повече е пасивно, в сравнение с интензивно, и се приближава до елементарното приемане в даоисткия смисъл на думата. Благоговейно възприемащият човек влияе малко или по никакъв начин на преживяването, по-скоро то му влияе. Той гледа с необятно отворени, почтени очи, като дете, което нито се съгласява, нито не се съгласява, нито утвърждава, нито не утвърждава, а е очаровано от присъщото, привличащо вниманието качество на преживяването и просто се оставя то да пристигна и да реализира резултатите си. Можем да го оприличим на онази охотна бездейност, с която се оставяме да ни подмятат вълните просто с цел да се забавляваме или, може би още по-добре, на безличния интерес и изпълнената със благоговение, непроектираща се възхита от постепенно изменящата се картина на залеза. Няма какво да прибавим в залеза. Освен това, залезът не е сигнал или знак на каквото и да било, не сме били възнаградени или обвързани с харесването му. Той няма нищо общо с млякото, храната или други потребности на тялото. Ние сме в положение да извлечем наслаждение от дадена картина, без да пожелаем да я притежаваме, от розов шубрак, без да желаеме да си откъснем от него, от бебе, без да желаеме да го отвлечем, от птица, без да желаеме да я сложим в клетка. По същия метод един човек може да се възхищава и да извлича наслаждение от различен, без да му влияе и без да получава нещо от него. Разбира се, благоговението и възхитата се следят наред с други трендове, които в действителност обвързват индивидите един с различен.
Може би най-важният извод от горното наблюдаване е, че по този метод ние влизаме в несъгласие с множеството теории за любовта, тъй като множеството теоретици одобряват, че хората са тласкани към любовта, а не са привлечени от нея. Фройд приказва за отклоняване от половата цел, Рейк (Reik, 1957) за отклоняване от властовата цел, а мнозина - че неудовлетворението от личния ни „ аз ” ни принуждавало да сътворяваме проектирана илюзия, недействителен (защото е надценен) сътрудник.
Изглежда е ясно, обаче, че здравите хора се влюбват по този начин, както човек прави оценка великата музика. Св.Бернар е дефинирал това доста тъкмо: „ Любовта не се стреми към идея или граница отвън себе си; тя е личният си плод, личната си приятност. Обичам, тъй като обичам. Обичам, с цел да мога да обичам ”.
Избрано от „ Мотивация и персона ”, Ейбрахам Маслоу, изд. Кибеа
Илюстрация: highereducation-world.blogspot.com
Снимка: 5basicneeds.weebly.com
